Разходка от София до Черни връх (през с.Железница със спускане към с.Кладница на връщане)

Трима от десетимата, които бяхме решили да се разходим до Черни връх на 14.08.2011, бяхме вече загрели от покоряването на вр.Мусала предния ден - Марто, Мария и аз. Лично аз тръгнах с нагласата, че ще бъде дълъг преход, и бях малко притеснен дали ще успеем да постигнем целите си - все пак бяхме доста хора с различна физическа подготовка. Но се оказа, че съм грешал - групата ни беше добре организирана, бързоходна и най-важното дружелюбна. Маршрутът беше лек, отлично маркиран и много красив.

Срещата беше на спирката на "Хладилника" в 8 ч, но предвид многото хора успяхме да хванем автобус 98 чак към 9 ч. Предните автобуси бяха по-празни, но в нашия нямаше място и повечето стояхме 50 мин прави до Железница.

Пристигнахме в с.Железница, купихме си храна и към 10:15 ч се понесохме нагоре. В голямата си част пътят беше широк, за автомобили (въпреки че не видяхме кола по целия път, слава богу), а след това премина в добре отъпкана пътека. Имаше жалони по цялата дължина на пътя чак до Черни връх. Не беше стръмно, имаше заленинка от двете страни, а отдясно в далечината от време на време се мяркаше София. Опитвахме се да разпознаваме обекти от нея. В ниското беше доста жежко и двамата ни дизайнери често се мотивираха, че под облака на хоризонта е сенчесто, и фанатично се устремяваха към него. :D

Настигнахме прегрелия сладур и стопаните му по пътя нагоре.

Венсан и Зори - френскоговорящите ни спътници

Мария и малинките

Креативността и енергията на Стиви в измислянето на вербални глупости ни изглеждаха неизчерпаеми - постоянно си набелязваше някого и просто "стреляше". Под прицел май най-често бяха моите прасци (закономерно - все пак бяха най-големият обект наоколо :D). В началото предлагаше да нося аз раниците на всички, после ме молеше да ходя зад него, защото накъдето и да се обърне, виждал все прасци. На слизане пък размисли и ме подканваше да ходя отпред, за да ги пазя от мечки. :D

Покоряваме баира, гледайки с настървление следващия (снимка на Марто)

Пейзаж от Марто

В 11:40 ч. стигнахме х.Академик. Имахме късмет и барчето беше отворено. Пихме по два чая, хапнахме сандвичи, изядохме прасковите на Габи и към 12:30 ч. тръгнахме пак. С нас тръгна и едно куче, с което Стиви "сподели" сандвичите си (далновидно давайки му ги всичките). Следваше ни известно време, после сви наляво и изчезна, но след няколко минути се върна клонирано (доведе и мъжа си). Така Стиви вече имаше две кучета.

Още глътка въздух до х.Академик...

Преди 14 ч. стигнахме Черни връх. Снимахме се "непринудено", сложихме си печатчета. Направихме опит да си вземем храна, но беше абсурдно - опашката излизаше от хижата. Затова решихме да хапнем в следващата хижа по пътя към Кладница. Стиви никога вече нямаше да споделя сандвичите си.

Марто, Стиви и Габи в непринудена поза на върха

Всички щастливи на върха! (снимка от Марто)
горе: Габи, Стиви, Марто, Теди, Симо, Зори, Венсан, Криси
долу: Свилен, Мария

Тръгнахме надолу към 14:30 ч. Маркировката до Кладница е червена и е доста начесто, така че нямахме никакви проблеми с това. След 20-25 мин стигнахме едно малко заслонче - "Седлото", а 10-ина минути по-късно - разклона за х.Кумата и с.Кладница. Свива се наляво (споко, има табела и маркировка) и оттам нататък пътеката не се разклонява. Колкото по-надолу слизахме, толкова по-красиво ставаше. Аз вървях най-отпред, за да поддържам темпото, за да си подтичвам по горските пътечки и за да снимам останалите и прекрасните пейзажи около нас. Темпото ни беше високо, но и почивахме често. Аз използвах почивките, за да понауча някоя френска дума от белгиеца, който беше с нас, и приятелката му. В една от почивките изядохме пъпеша на Габи. Разбира се, скарахме й се, че не ни носи диня!

С бодра крачка по пътеката към с.Кладница

"Деветглавата ламя" (модернистична композиция)

Заслон "Седлото" в далечината

Габи се диви на полянката и вълшебния пейзаж

Прекрасната усмивка на прекрасната Мария

Чак към 16:30 стигнахме х.Селимица. Очаквахме тя да е по средата на пътя ни надолу, но се оказа само на 40 мин от Кладница. Всъщност приличаше много повече на ресторант, отколкото на хижа - имаше богато меню, сервитьорка, сладолед. Цените бяха чудесни - 8 човека хапнахме обилно за 27 лв. Взехме лед за леко навехнатия крак на един от дизайнерите ни. Той и приятелката му след хижата стигнаха на автостоп до друго село, от което да се приберат до София. Останалите тръгнахме по автомобилния път към Кладница, като последните 400 м ги изтичахме, че точно идваше маршрутката за София! Тя се понапълни малко след Кладница, аз си отстъпих мястото и постоях прав до София, но то беше близичко вече. :)

Почивка на пътеката, метри преди х.Селимица

Беше прекрасна разходка с чудесни хора. Силно препоръчвам този маршрут. :)