Пристигнахме в Самоков към 9:10. Трябваше да намерим транспорт до лифта "Ястребец" в Боровец. По принцип има маршрутки дотам начесто, но беше доста стандартен и транспортът с такси - цената от 12 лв. за кола дотам беше фиксирана, така че минахме с по 3 лв. на човек.
Таксиджията ни закара бързо до голямата опашка за лифта и ни успокои, че това нищо не е и че минава бързо. Когато си на нея, твърдението "опашката минава бързо" винаги звучи спорно, но май наистина вървеше живо. Билетите се купуват на отделно гише и бяха по 10 лв. на човек за двете посоки. Докато чакахме, Мария и Дени се изкушиха да пийнат кафенце от околните кафенета. С толкова щастлив поглед щяхме да видим Мария пак чак на върха. :D
Лифтът беше кабинков, с 6 места. Бяхме петима в едната кабинка и трима в другата. Очаквахме да отнеме повече време до горе, но беше само около 25 мин. Очаквахме и да ни спре на върха, но бяхме далеч от истината. :D
Слязохме от лифта, направихме си снимки, разузнахме дали в кръчмите наоколо има цаца... Нямаше. Жалко, трябваше да се ходи до върха. :D Тръгнахме към 11 ч. Пътят беше автомобилен и имаше невъобразимо много хора. Вероятно в този момент на Витошка в София имаше по-малко хора. Но какво да се очаква - времето беше чудесно за туризъм! Всъщност почти половината бяха чужденци - гърци, руснаци, немци и от другите немскопроизводни народи. Нашенските кифли ходят в Гърция на море, а гърците идват у нас на планина. :)
 |
| На стартова позиция в пълен състав: горе: Силвия, Марто, Пламен, Сашо долу: Ели, Дени, Мария, Свилен |
 |
| Мария и Дени - водачи в цаца-учението |
 |
| Изглед от Ястребец към върховете |
 |
| Елитният ни състав (без моята саможертвана милост) - Мария, Силвия, Ели, Марто, Сашо, Дени, Пламен |
Вървяхме 30-35 мин и стигнахме х.Мусала, където седнахме до езерцето и се порадвахме на рибките в него, давайки им хляб. Марто за пореден път се изфука с готвенето на майка си, като ни почерпи с кекс. (mm)
 |
| Мария и аз до х.Мусала |
 |
| Мария около езерцето до х.Мусала |
 |
| Марто в екстаз от кекса на майка си |
Нямаше много време и към 11:45 тръгнахме нагоре. Трудно беше човек да се обърка - основната пътека беше много добре отъпкана, а и имаше много хора. Беше много по-красиво, отколкото очаквах - имаше много езера с невероятен лазурен цвят, зеленинка, стръмни върхове. На места беше стръмно и трябваше да се минава по камъни, но като цяло беше доста леко. Единственото неприятно беше по-нагоре по по-тесните пътечки, когато трябваше да се разминаваме със слизащите орди - те буквално ни избутваха. Но кой ни е виновен, че пием бира до късно. :D
 |
| Хижа Мусала и езерото до нея |
Малко преди върха са Леденото езеро и х.Ледено езеро - там е печатът за вр.Мусала (триъгълният, т.е. за книжката "10-те планински първенци") и правят чай със сламка. Моята беше розова. :D
На върха бяхме всички малко преди 14 часа. Снимка на върха, снимка с върха, печати, търкаляне в тревата и айде наобратно, че нямаше време.
 |
| Ура, на върха сме! горе: Марто, Пламен, Сашо долу: Ели, Мария, Свилен, Силвия (снимка от Марто) |
 |
| Снимка с пирамидите |
 |
| Дени разбира, че на върха цаца няма... |
 |
| Мария, щастлива на върха |
 |
| Марто, вдъхновен от Java 7 |
 |
| Марто, вдъхновен от две мацки |
Тръгнахме надолу към 14:30 ч. Гонехме последните автобуси и на връщане трябваше доста да бързаме. Беше същинско рали по тесните пътеки. Бяхме много хора, обаче темпото ни беше бързо и дисциплинирано. Стигнахме до лифта, с него до Боровец, после пак с две таксита до Самоков. Таксиджията на нашата четворка - Мария, Марто, Дени и аз - караше с до 120 по острите завои... Направо ни се изправиха косите! Закономерно към 17:25 ч. пристигнахме първи и уплътнихме времето с Варена Царевица - най-хубавата, която май и четиримата бяхме яли досега. :D Изчакахме може би 30-ина минути, но от другите нямаше ни звук, ни стон... Притеснихме се и Мария им звънна. Оказа се, че те вече пътуват за София! Първа се опомни Дени: "Абее, какви са тия ваши приятели, дето ви зарязаха насред България...". Е, сигурен съм, че са имали причина, защото всеки знае, че така не се прави. :)
 |
| В кабинката на лифта. Прибираме се! (снимка от Ели) |
След това и ние си взехме билети за София и след 30-ина минути потеглихме. Гладни, гладни, с Марто надушихме едни баници на автогарата, от които почти останахме без зъби. С носталгия си припомних как като малък си правех прашки от вътрешни гуми на колело. :D
 |
| Царевичният пир |
Потеглихме в 18:30. Бяхме порядъчно уморени, но щастливи от прекрасния ден. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар