Разходка от София до Черни връх (през с.Железница със спускане към с.Кладница на връщане)

Трима от десетимата, които бяхме решили да се разходим до Черни връх на 14.08.2011, бяхме вече загрели от покоряването на вр.Мусала предния ден - Марто, Мария и аз. Лично аз тръгнах с нагласата, че ще бъде дълъг преход, и бях малко притеснен дали ще успеем да постигнем целите си - все пак бяхме доста хора с различна физическа подготовка. Но се оказа, че съм грешал - групата ни беше добре организирана, бързоходна и най-важното дружелюбна. Маршрутът беше лек, отлично маркиран и много красив.

Срещата беше на спирката на "Хладилника" в 8 ч, но предвид многото хора успяхме да хванем автобус 98 чак към 9 ч. Предните автобуси бяха по-празни, но в нашия нямаше място и повечето стояхме 50 мин прави до Железница.

Пристигнахме в с.Железница, купихме си храна и към 10:15 ч се понесохме нагоре. В голямата си част пътят беше широк, за автомобили (въпреки че не видяхме кола по целия път, слава богу), а след това премина в добре отъпкана пътека. Имаше жалони по цялата дължина на пътя чак до Черни връх. Не беше стръмно, имаше заленинка от двете страни, а отдясно в далечината от време на време се мяркаше София. Опитвахме се да разпознаваме обекти от нея. В ниското беше доста жежко и двамата ни дизайнери често се мотивираха, че под облака на хоризонта е сенчесто, и фанатично се устремяваха към него. :D

Настигнахме прегрелия сладур и стопаните му по пътя нагоре.

Венсан и Зори - френскоговорящите ни спътници

Мария и малинките

Креативността и енергията на Стиви в измислянето на вербални глупости ни изглеждаха неизчерпаеми - постоянно си набелязваше някого и просто "стреляше". Под прицел май най-често бяха моите прасци (закономерно - все пак бяха най-големият обект наоколо :D). В началото предлагаше да нося аз раниците на всички, после ме молеше да ходя зад него, защото накъдето и да се обърне, виждал все прасци. На слизане пък размисли и ме подканваше да ходя отпред, за да ги пазя от мечки. :D

Покоряваме баира, гледайки с настървление следващия (снимка на Марто)

Пейзаж от Марто

В 11:40 ч. стигнахме х.Академик. Имахме късмет и барчето беше отворено. Пихме по два чая, хапнахме сандвичи, изядохме прасковите на Габи и към 12:30 ч. тръгнахме пак. С нас тръгна и едно куче, с което Стиви "сподели" сандвичите си (далновидно давайки му ги всичките). Следваше ни известно време, после сви наляво и изчезна, но след няколко минути се върна клонирано (доведе и мъжа си). Така Стиви вече имаше две кучета.

Още глътка въздух до х.Академик...

Преди 14 ч. стигнахме Черни връх. Снимахме се "непринудено", сложихме си печатчета. Направихме опит да си вземем храна, но беше абсурдно - опашката излизаше от хижата. Затова решихме да хапнем в следващата хижа по пътя към Кладница. Стиви никога вече нямаше да споделя сандвичите си.

Марто, Стиви и Габи в непринудена поза на върха

Всички щастливи на върха! (снимка от Марто)
горе: Габи, Стиви, Марто, Теди, Симо, Зори, Венсан, Криси
долу: Свилен, Мария

Тръгнахме надолу към 14:30 ч. Маркировката до Кладница е червена и е доста начесто, така че нямахме никакви проблеми с това. След 20-25 мин стигнахме едно малко заслонче - "Седлото", а 10-ина минути по-късно - разклона за х.Кумата и с.Кладница. Свива се наляво (споко, има табела и маркировка) и оттам нататък пътеката не се разклонява. Колкото по-надолу слизахме, толкова по-красиво ставаше. Аз вървях най-отпред, за да поддържам темпото, за да си подтичвам по горските пътечки и за да снимам останалите и прекрасните пейзажи около нас. Темпото ни беше високо, но и почивахме често. Аз използвах почивките, за да понауча някоя френска дума от белгиеца, който беше с нас, и приятелката му. В една от почивките изядохме пъпеша на Габи. Разбира се, скарахме й се, че не ни носи диня!

С бодра крачка по пътеката към с.Кладница

"Деветглавата ламя" (модернистична композиция)

Заслон "Седлото" в далечината

Габи се диви на полянката и вълшебния пейзаж

Прекрасната усмивка на прекрасната Мария

Чак към 16:30 стигнахме х.Селимица. Очаквахме тя да е по средата на пътя ни надолу, но се оказа само на 40 мин от Кладница. Всъщност приличаше много повече на ресторант, отколкото на хижа - имаше богато меню, сервитьорка, сладолед. Цените бяха чудесни - 8 човека хапнахме обилно за 27 лв. Взехме лед за леко навехнатия крак на един от дизайнерите ни. Той и приятелката му след хижата стигнаха на автостоп до друго село, от което да се приберат до София. Останалите тръгнахме по автомобилния път към Кладница, като последните 400 м ги изтичахме, че точно идваше маршрутката за София! Тя се понапълни малко след Кладница, аз си отстъпих мястото и постоях прав до София, но то беше близичко вече. :)

Почивка на пътеката, метри преди х.Селимица

Беше прекрасна разходка с чудесни хора. Силно препоръчвам този маршрут. :)

Пътешествие от София до вр. Мусала

На 13.08.2011 г. направихме еднодневна екскурзийка от София до вр. Мусала в Рила. Осмината ентусиасти се събрахме в 7 ч. на автогара "Юг", откъдето трябваше да потеглим за Самоков. Но места намерихме едва за автобуса в 8 ч. Беше голям и почти празен и целият прах си беше за нас! Прекалилите с бира и други неща предната нощ имаха време да дремнат за час и нещо. В автобуса Дени оформи основната си цел за деня - цаца и биричка! Всъщност идеята за цаца на Мусала впоследствие даваше духовна сила и мотивация на цялата група. Дени беше нашият духовен водач! :D

Пристигнахме в Самоков към 9:10. Трябваше да намерим транспорт до лифта "Ястребец" в Боровец. По принцип има маршрутки дотам начесто, но беше доста стандартен и транспортът с такси - цената от 12 лв. за кола дотам беше фиксирана, така че минахме с по 3 лв. на човек.

Таксиджията ни закара бързо до голямата опашка за лифта и ни успокои, че това нищо не е и че минава бързо. Когато си на нея, твърдението "опашката минава бързо" винаги звучи спорно, но май наистина вървеше живо. Билетите се купуват на отделно гише и бяха по 10 лв. на човек за двете посоки. Докато чакахме, Мария и Дени се изкушиха да пийнат кафенце от околните кафенета. С толкова щастлив поглед щяхме да видим Мария пак чак на върха. :D

Лифтът беше кабинков, с 6 места. Бяхме петима в едната кабинка и трима в другата. Очаквахме да отнеме повече време до горе, но беше само около 25 мин. Очаквахме и да ни спре на върха, но бяхме далеч от истината. :D

Слязохме от лифта, направихме си снимки, разузнахме дали в кръчмите наоколо има цаца... Нямаше. Жалко, трябваше да се ходи до върха. :D Тръгнахме към 11 ч. Пътят беше автомобилен и имаше невъобразимо много хора. Вероятно в този момент на Витошка в София имаше по-малко хора. Но какво да се очаква - времето беше чудесно за туризъм! Всъщност почти половината бяха чужденци - гърци, руснаци, немци и от другите немскопроизводни народи. Нашенските кифли ходят в Гърция на море, а гърците идват у нас на планина. :)

На стартова позиция в пълен състав:
горе: Силвия, Марто, Пламен, Сашо
долу: Ели, Дени, Мария, Свилен

Мария и Дени - водачи в цаца-учението

Изглед от Ястребец към върховете

Елитният ни състав (без моята саможертвана милост) -
Мария, Силвия, Ели, Марто, Сашо, Дени, Пламен

Вървяхме 30-35 мин и стигнахме х.Мусала, където седнахме до езерцето и се порадвахме на рибките в него, давайки им хляб. Марто за пореден път се изфука с готвенето на майка си, като ни почерпи с кекс. (mm)

Мария и аз до х.Мусала

Мария около езерцето до х.Мусала

Марто в екстаз от кекса на майка си

Нямаше много време и към 11:45 тръгнахме нагоре. Трудно беше човек да се обърка - основната пътека беше много добре отъпкана, а и имаше много хора. Беше много по-красиво, отколкото очаквах - имаше много езера с невероятен лазурен цвят, зеленинка, стръмни върхове. На места беше стръмно и трябваше да се минава по камъни, но като цяло беше доста леко. Единственото неприятно беше по-нагоре по по-тесните пътечки, когато трябваше да се разминаваме със слизащите орди - те буквално ни избутваха. Но кой ни е виновен, че пием бира до късно. :D

Хижа Мусала и езерото до нея

Малко преди върха са Леденото езеро и х.Ледено езеро - там е печатът за вр.Мусала (триъгълният, т.е. за книжката "10-те планински първенци") и правят чай със сламка. Моята беше розова. :D

На върха бяхме всички малко преди 14 часа. Снимка на върха, снимка с върха, печати, търкаляне в тревата и айде наобратно, че нямаше време.

Ура, на върха сме!
горе: Марто, Пламен, Сашо
долу: Ели, Мария, Свилен, Силвия
(снимка от Марто)

Снимка с пирамидите

Дени разбира, че на върха цаца няма...

Мария, щастлива на върха

Марто, вдъхновен от Java 7

Марто, вдъхновен от две мацки

Тръгнахме надолу към 14:30 ч. Гонехме последните автобуси и на връщане трябваше доста да бързаме. Беше същинско рали по тесните пътеки. Бяхме много хора, обаче темпото ни беше бързо и дисциплинирано. Стигнахме до лифта, с него до Боровец, после пак с две таксита до Самоков. Таксиджията на нашата четворка - Мария, Марто, Дени и аз - караше с до 120 по острите завои... Направо ни се изправиха косите! Закономерно към 17:25 ч. пристигнахме първи и уплътнихме времето с Варена Царевица - най-хубавата, която май и четиримата бяхме яли досега. :D Изчакахме може би 30-ина минути, но от другите нямаше ни звук, ни стон... Притеснихме се и Мария им звънна. Оказа се, че те вече пътуват за София! Първа се опомни Дени: "Абее, какви са тия ваши приятели, дето ви зарязаха насред България...". Е, сигурен съм, че са имали причина, защото всеки знае, че така не се прави. :)

В кабинката на лифта. Прибираме се!
(снимка от Ели)

След това и ние си взехме билети за София и след 30-ина минути потеглихме. Гладни, гладни, с Марто надушихме едни баници на автогарата, от които почти останахме без зъби. С носталгия си припомних как като малък си правех прашки от вътрешни гуми на колело. :D

Царевичният пир

Потеглихме в 18:30. Бяхме порядъчно уморени, но щастливи от прекрасния ден. :-)