Откриватели в х.Левски, покорители на вр.Ботев!

Кога: 30-31.07.2011
Какво: Двудневен поход от София до вр.Ботев в Стара планина. Първия ден с влак до Карлово, оттам до х.Левски, участие в паметно събитие в хижата и преспиване в нея. На следващия ден качване на вр. Ботев и спускане към х.Рай, местността Паниците и Калофер.

Нямаше успали се и цялата 9-членна бодра дружина - Марто, Стефан, Ваня, Янка, Краси, Гошо, Никола (братът на Гошо), Митко и аз - хванахме влака в 7:20. Заради пътуващите към Бургас за море през уикенда и за мача на ЦСКА влакът беше фрашкан. Но в създалата се задушевна атмосфера от едвам разминаващи се хора със Стеф задълбочено анализирахме софтуерния пазар, онлайн игрите и функционалните и логическите езици за програмиране, а Янка започна серията си от черен хумор с вицове като "Ходи на два крака и кърви, що е то? Отговор: половин куче." С Марто добре се комбинираха, но изкуството им често оставаше неразбираемо за останалите.

Слязохме в Карлово малко след 10 ч. Грижовна баба ни подкани да пишкаме на гарата, защото в цяло Карлово нямало тоалетна. Пишкахме. Следваше изкусителна серия от магазини, от които се запасихме с шоколад и вафли. Ужасихме се от устрема на Янка "да разгледа рокличките", но някак я удържахме.

Разгледахме музея на Васил Левски и си взехме печат. Стъкленицата с коса на Левски в параклисчето до музея породи тежки размисли у Марто за своята автентичност.

Пътеката за х.Левски минава през две междинни хижи. Първата, на 2 часа разстояние, е х.Хубавец и там се спряхме да починем и хапнем. Хижарката беше много готина и беше сготвила доста неща. Лещата, бобът и чаят бяха страхотни. Ваня, милата, дотолкова съжали, че не опита лещата, че щеше да търси и да се надява на леща във всяка следваща хижа. На 40 мин е следващата хижа - х.Балкански рози. Тя е сравнително малка и се намира в долината на р.Голямата река. Направихме кратка почивка на масите отвън и се понесохме към целта си.

Ваня и аз, уловени от Марто

Краси, Ваня, Марто и Стефан първи стигат пейката

Храбрите бъдещи покорители на вр. Ботев -
Митко, Краси, Янка, Ваня, Марто, Стефан, Свилен

Към 17 ч. стигнахме х.Левски. Представлява масивна двуетажна постройка. Бяхме си запазили 8 легла и всичко беше точно (за разлика от последния път в х.Рай!). Точно си обувахме чехлите и се канехме да се нанесем, когато хижарят дойде с голяма усмивка при нас и с ведър, тържествен тон ни съобщи, че сме тук в паметен момент - предстои тържество по откриването на новата тоалетна и много ще се радва да присъстваме на рязането на лентата след две минути зад хижата. Яко, сигурно ще видим и бате Бойко там, казахме си ние. Развълнувани наизскачаха и другите гости на хижата и с нетърпение се подпитваха къде е откриването.

Откриването започна с хубава реч, от която всичко стана ясно - официално са готови новите вътрешни, съвсем съвременни тоалетна и баня, които най-накрая ще заменят старата (ужасна) външна тоалетна. На тържеството присъстваха най-възрастният хижар в България (бай Кольо (Мазалатския), ако не се лъжа), както и депутатът, който беше осигурил финансирането. Строителството било на доброволни начала от случайни туристи. Краткосрочната идея е да се даде пример на други хижи, а глобалната - да се създадат по-добри условия за планински туризъм. Прерязаха лентата. Взех си парченце от нея, естествено.

Секунди преди паметното откриване!

Открихме я!

Чувствах се особено привилегирован, докато се облекчавах в нея (май бях от първите!). Наистина я бяха направили хубаво и с мисъл за хората. Надявам се и в други хижи да има подобни инициативи!

Марто, Ваня и Стефан се увековечават след събитието

Вече "разгледал" тоалетната, се увековечам и аз

"Може леща да няма, но пък има мента!", казва си Ваня
(Краси, Янка, Митко, Гошо и Ваня на припек пред хижата)

Бяхме в една стая, всички на втория етаж на огромното двуетажно легло (8 отделни легла едно до друго на всеки етаж, но се чувстваха като едно единствено). Отдясно Янка, отляво Ваня - благодат!

Вечеряхме и си легнахме преди 22 ч. с намеренията да станем към 5 ч. и преди 5:40 ч. да сме тръгнали към вр.Ботев. На няколко лица обаче много им се шегуваше и разваляха дисциплината, пък и толкова боб се беше изял! А и Митко хъркаше... "ПлЕсни го бе!", някой си изкряска. Мен близостта до Ванчето така ме опияняваше, че се чувствах далеч от техните битовизми. :D

Станахме навреме. Гошо и брат му решиха да останат в хижата за предстоящото хапване и пийване и да се върнат по обратния път. Ние пък тръгнахме смело към Ботев още по тъмно, обърквайки пътеката още от самото начало. Не сме я объркали, казвам аз, просто искахме да докажем, че не води до върха, въпреки че бяхме сигурни!

В началото пътят минава през гора и е доста стръмен. Като се излезе от нея, се тръгва по съвсем лека пътека. Към 7 ч. стигнахме кръстопът, на който изчакахме Стеф и Ванчето, забавили се по все още неизвестни причини. Починахме си и тръгнахме, насочени от една от табелите за върха. Пътеката беше чудесна, весела, отъпкана. До един момент обаче - заведе ни до едно поточе и край. Измислих един четириног път към върха, подпомогнат от едрите удобни за хващане тревички по склона. После минахме по кравешки път. После ние направихме малко път (за кравичките, от благодарност). Не сме се загубили - просто искахме да видим поточето!

Тежката чанта и Митко
(не носете 400 ml паста за зъби на поход)

Марто и аз качихме едно вертикално хълмче, за да излезем на билото и да се ориентираме. Лятно време при липса на мъгла е лесно - върхът просто се вижда. Викнах другите и ги изчаках, докато Марто продължаваше да бие по диагонал към върха. По някаква причина те не приеха предложения маршрут за забавен и отбиха леко встрани по зимния път, който е по-лек и с жалони, но по-дълъг. Продължих право към върха с амбиция да настигна Марто.

Върхът в далечината

Преди върха има корав баир и той беше най-тежката част от прехода. По нашия авторски маршрут от х.Левски до вр.Ботев на първите ни отне около 3:30 часа, а на последните - малко над 4. В същото време от хижата ни предупреждаваха, че отнема 5, дори 6 часа. Впоследствие се оказа, че ако не беше този маршрут, щяхме да си изпуснем критичния последен влак, заради който така бързахме. ;)

Коравият баир под жаркото слънце

На върха за наш късмет нямаше мъгла и беше суперясно. Но беше и суперстудено. Пихме чай в станцията. С Марто бяхме първите за деня на върха.

Вр. Ботев и аз (снимка на Марто)

Към 11:30 потеглихме към х.Рай. Пътят не е нищо особено - стръмен е, на някои места е каменист и се лъзга, но на кофти местата има въже отстрани. Въпреки че някои от нас бяха доста предпазливи на слизане, бързо стигнахме х.Рай - към 13:30. Пак беше порядъчно претъпкана, със сумати палатки наоколо. Нагълтахме по 2 кебапчета и по 2 вафли и тръгнахме надолу към местността Паниците.

Наближаваме х. Рай

Райското пръскало

Кебапчета цвърчат за нас!

Пътят до Паниците е лек, така че нямаше какво да ни бави. Имахме предварително уреден транспорт от Паниците до ЖП гарата на Калофер (които не са близко) в 17:30 ч. и бяхме малко на ръба. Като познаващ маршрута изтичах до долу с идеята да задържа микробуса при нужда. Оказа се излишно, защото останалите дойдоха точно навреме. Но аз все пак използвах времето полезно - имаше сбор и им купих бонбони. За нула време стигнахме ЖП гарата и купихме билети.

Янка с новия си приятел (бълващ облаци козина)

Влакът беше доста претъпкан и в началото бяхме прави. После се освободиха места за всички освен за мен и пътувах прав до София, но стоях до Ванчето и Митко (и бонбонките) и ми беше много приятно да си лафим. Та времето неусетно мина. Както минаха и тези чудесни два дни. :)