Есенна велоразходка до Витоша

По принцип харесвам git и java concurrency, но пред това да чета за тях и да карам колело в планината, май нямат шанс... Поех към х.Момина скала.

Тръгнах около 14:15 часа. Въпреки че беше краят на октомври, беше топло (към 8 градуса) и слънцето дискретно се усмихваше. Маршрутът е класика за мен - от парка Заимов до НДК, от там все по бул. България (който след околовръстното става ул. Беловодски път). Минава се покрай кв. Бояна, Музея на мечката и Музея на совата и се стига до Златните мостове. От там до Момина скала е 5-10 мин с колело. Общо около 28 км.

Кучетата пазачи в Бояна се бяха изпонатръшкали пред обектите си и печаха баджак на следобедното слънце, докато сладурестите им отроци щъкаха неграмотно наоколо. Но беше трудно да ги снимаш - родителските им тела веднага се начулваха и разджавкваха предупредително.

Непрекъснато минаваха коли покрай мен, но не успяха да осуетят желанието ми да се порадвам на хубавата есен. Макар някои да показваха характер, държейки се още зелени, повечето дървета бяха в най-различни огнени нюанси. Слънцето ги правеше златни, а вятърът - блестящи и ми напомняха богатствата на чичо Скруч. Едва ли шофьорите осъзнаваха колко изпускат, когато просто профучаваха покрай тях.

Често спирах встрани, за да снимам. Докато гледах изгледа от една от отбивките, до мен спря кола, от която излязоха трима добре облечени азиатци. Викам си, азиатци без фотоапарати - тука има нещо гнило, сигурно съм ги изпреварил някъде, ще ме пречукат! Но след 2 секунди се поправиха и аз си отдъхнах. :D

Радост, че все още съм жив след азиатския досег

Пред Музея на мечката

Стигнах Златните мостове към 16:30 ч. Там ме посрещнаха три изключително сладки кутрета. За съжаление, не си бях направил сандвичи и нямаше какво да им предложа.

Трите сладура

Смених си тениската, починах и поех към х.Момина скала. Очаквах там да видя няколко познати, но си бяха тръгнали вече. Съвсем разбираемо предвид кучия студ.

Ресторант "Момина скала" преди залез слънце

Тръгнах от Момина скала в 17 ч някъде. Изкуших се и поех по една туристическа пътечка. Обожавам леко пресечените пътеки, но за пешеходците е много неприятно и избягвам да го правя. Затова от Златните минах пак на автомобилния път. От високата скорост ръцете ми буквално замръзнаха и боравенето със спирачките беше изкуство. Този път бях послушен и не превиших 60 км/ч.

В София трафикът беше особено гаден и си измислих заобиколен път (през кв. Красно село, велоалеята, Руски паметник, НДК, Заимов). В 19:15 вече се размразявах в банята. :)