Какво: Суперготина напълно импровизирана четиридневна разходка в Родопите с маршрут София-Смолян-х.Голям Перелик-с.Солища-с.Широка лъка-София.
Кой: Марто, Капка, Свилен
Мечката животно е опасно,
това на всички ни е ясно.
Но хванал ли е Марто спрея,
на мига шубе я хваща нея!
Трепери пред назе, мечко,
и стой си негде надалечко!
Щот енергия от назе блика
и щот дружина сме велика!
След като опитите на Марто да намери четвърти човек 40 минути преди тръгването на автобуса се провалиха (по неразбираема причина), заминахме само тримата - той, Капи и аз. Имахме великия план да минем по най-атрактивните пътеки, да се борим с най-коравите мечки и да видим най-големите красоти на Родопите. Само трябваше да ги намерим, което беше проблем, тъй като нямахме дори карта. Стройната ни организация се простираше до избора на първата цел - Смолян, и на точния брой дни - между 2 и 4.
От София до Смолян няма твърде много автобуси, но този в 13:10 ч. ни беше удобен. Пътят след Пловдив става много завоест и някои хора имат проблем с това. Такива се намираха зад Марто, но за щастие му се размина. Нищо обаче не попречи на Капи непрестанно да атакува хората и прозорците със спящата си глава.
Пристигнахме в Смолян около 15:50 ч. и веднага тръгнахме да си търсим подслон. След кратко лутане намерихме главната улица на Новия център, купихме си карта и не след дълго си избрахме и едно чудесно хотелче в центъра. Стаите бяха с тераси, родопски одеяла и дървени мебели. Чухме и първите местни злокобия - за мечка, изяла колата на хотелиера.
 |
| Уютната ни стая в смолянския хотел |
 |
| Марто и Капи |
Въпреки чутите страхотии излязохме да разгледаме града. Видяхме стария римски мост, част от "Пътеката на здравето" и циганския квартал, където бяхме нападнати от кучета и Марто в устрема си да избегне пастта им се изтърси от 5 метра. Няколко дни имаше едностранна аседалищност, но скоро натърти и другата страна и симетрията се възвърна. Това обаче не го отказа да изследва смолянските дебри. Псета се прегрупираха, циганчета се тълпяха... "Хайде де, няма нищо страшно", подканва ни той и в същия момент циганче се провиква: "Ей, ше ви убийме, ей." (Не знам дали беше на нас, но прозвуча намясто.)
 |
| Смолян |
След опита си да разгледаме и отсрещния склон, започнахме да си търсим кръчма. В първата послушахме гратис 45 мин фолклорна музика, а във втората вече имаха желание да ни обслужат. Цените бяха два-три пъти по-ниски от софийските, количествата бяха огромни и беше толкова вкусно! Вечерта прекарахме в приятни разговори върху одеяло на терасата, пиейки бира с лимон и гледайки звездите. Бяха толкова ясни!
 |
| Смолянско коте |
 |
| Варненско коте |
 |
| Марто и Капи, ощастливени от вечерята |
 |
| Капи и аз |
На сутринта гравитационната сила на снощното заведение не ни позволи да го подминем просто така. Опитахме традиционното за района ястие пататник. Представлява запечени настъргани картофи, смесени с яйца, лук, брашно и джоджен, и накрая поръсени със сирене и кашкавал. На мен страшно много ми хареса.
 |
| Пататниците! |
Кълбовидни, но с големите амбиции, към 11 ч се отправихме към... е, и ние не знаехме, но към каквото и да беше, щеше да ни хареса. След няколко кратки консултации за посоката с местни роми, благодарихме наум на учителките си по география, забравяйки максимално бързо чутото, и се доверихме на картата си.
Тръгнахме по пътеката "Каньона на водопадите", която минава през резерват "Сосковчето". Трасето е добре маркирано и обезопасено, с дължина около 6 км и отнема 3-4 часа. Минахме през смърчова гора, като на места се разкриваха скали. Вървяхме покрай рекички, по въжени мостчета, катерехме, спускахме се... Беше разнообразно. Минахме покрай водопадите "Ропката", "Казаните", "Сърцето", "Каскадите", като кулминацията беше най-величественият, "Орфей", с пад от над 60 метра. Следваше "Панорамната площадка", от която се откриваше гледка към характерния родопски пейзаж и Смолян.
 |
| Водопада "Орфей" и Марто преди баня |
 |
| Но дали водата става за къпане? |
 |
| Панорамната площадка |
Решихме вместо да се връщаме, да продължим на северозапад към х. Голям Перелик. Не е съвсем тривиално да налучкаш пътя, защото няма указателни табели, но той е маркиран и нацелиш ли го, нататък има само 3-4 места с опасност да се объркаш. Маркировката е жълта и започва малко преди "Панорамната площадка". Капи много се умори от безкрайното катерене и често спирахме. Книгата с телефоните на хижите в България ни помогна да се уверим, че хижата работи. Хижарят беше от най-любезните, на които сме попадали - не просто ни даде напътствия откъде да минем, но и дори ни се обаждаше, за да провери докъде сме стигнали (понеже нощта наближаваше). След като излезе от гората, пътят минава през малък заслон и продължава по чудесно маркиран черен път, а накрая по автомобилен път. От заслона до хижата се стига за около 2ч 45мин.
 |
| Заслончето, на което се излиза от гората |
Пристигнахме в хижата към 21:40. Хижарите ни посрещнаха с вкусна вечеря и ни настаниха в едното бунгало. В него разбрахме колко всъщност е богата родопската фауна. Невероятен беше броят на различните видове паяци, стоножки, гъсеници, пеперуди и мухи, с които заживяхме в хармония.
 |
| По пътя към х. Голям Перелик |
На сутринта спътниците ми вече изглеждаха живи, а след принцесите дори и мърдаха. След тежък размисъл над картата решихме да атакуваме Широка лъка.
 |
| Още несъбудено, ама диво! |
 |
| System restarted. Loading... |
 |
| х. Голям Перелик по бял ден |
 |
| Бунгалата |
Хижарите любезно ни упътиха. Да намерим началото на тая пътека, беше предизвикателство, защото от хижата започваше широка поляна, по която не бе ясно как точно се очаква да минеш. Маршрутът отново бе разнообразен и редуваше гори и поляни. Първата ни спирка беше с.Солища. Някак успяхме да измолим собственичката на единствения магазин да ни го отключи и си купихме провизии. Хапнахме по пътя.
 |
| Къщичка в с.Солища |
 |
| Русенско варено, хляб и лютеница - неочаквано добра комбинация |
 |
| Капи, аз и Марто - очаквано добра комбинация |
След 3 км стигнахме Широка лъка. В началото на селото се намира Националното училище за фолклорни изкуства. Тръгнахме по главната улица и скоро стигнахме центъра, където беше и информационният център (и печатите) и автобусната спирка, на която бяха залепени разписания. Широка лъка е известна с автентичните си родопски къщи и ние имахме късмета да отседнем в една от най-типичните - Згуровската. Пред стаите ни бяха масите на механата, което създаваше илюзията, че си имаме собствено заведение за лично ползване. От другата страна на улицата шумолеше рекичка, а на стотина метра бяха църквата "Св. Богородица" и килийното училище "Св. Пантелеймон".
 |
| Тук е живял капитан Петко Войвода през 1878-1879 г. |
 |
| Църквата "Св. Богородица" и килийното училище "Св. Пантелеймон" |
 |
| Згуровската къща, в която отседнахме |
 |
| Гледка от едно баирче, по което зацепихме по незнайна причина |
 |
| Торбалан |
Разгледахме селото и доволни седнахме в една кръчма в центъра. Пататникът беше страхотен отново! Но акцентът този път е върху овчето кисело мляко със сладко от горски ягоди. Не знам дали не е просто късмет със заведенията, но ми се струва, че в този край хората, освен че са много приятни, готвят страхотно!
Сутринта станахме много рано, закусихме катми (друг родопски специалитет) и хванахме автобус до Пампорово. Оттам можехме да изчакаме автобус направо за София, но решихме за по-бързо да хванем първия автобус за Пловдив, а оттам до София - каквото дойде. Хванахме влак и в 13 ч слязохме на Подуяне, Марто отиде на работа, а по-късно Капи хвана влак за Варна. Бяха наистина страхотни четири дни!
 |
| Яде сирене, хляб, дори домат... но не и салам. Специфика на пампоровските котки или на салама?! |
